Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме няма... Животът ми премина в произнасяне на чужди думи и сега изведнъж трябва сам да пиша т.е. да мисля - дали пък мозъкът ми не е закърнял!...
След известно време констатирам: казаното от журналиста определено ме занимава…
- Просто и ясно – документален житейски разказ, пиши кое, как е било – закова той.
През дългите зимни нощи нахвърлям разни истории и му ги пращам, той пък ми изпраща указания как да пристъпя към подобно занимание, нещо като наръчник – като се почне от шрифт, интервали, та до систематизиране на намеренията…
Не съм и предполагал колко е трудно да пишеш „кое, как е било“!
Конспектирам десетина страници и му ги пращам, а той деликатно ме поощрява - като начинаещ имам нужда от ...