Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося шапка, защото започва да ми оредява косата. Брада и шапка нося от както се помня. Но какво виждам на 5 метра от мен, гледайки през предното стъкло, да ви кажа..:) Естествено- любов. !
Като първична розова аура светеща под едно дърво.Първо стояха под него и свенливо се държаха за ръцете. Гукат си. И двамата са с чисто новите розови очила , с матираните стъкла. Първите очила на хората, непредписани от лекар- идващи изневиделица, и изчезващи тутакси...
Да де, ама стана час..
-Айде , казах си , дърво да си щеше да ти се разлюлеят клоните. Цял час като пън. Пусни тея ръце, ще ги държиш като остарее и вземи че хвани нещо друго.
След още час ги сложи на кръста и. Е и това е нещо. Някакъв дебелак, мир ...