Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя денонощно в излъскания си кабинет, за да бъда там, когато влезе човек с нова пъпка, която е наранила суетата му. Щях да чакам за това часове, а когато ми се случи, щях да топвам гъбката в течния азот и да я допирам до заболялата кожа. Можех да имам вашата докторска заплата и да деградирам в скъпия си апартамент. Можех да ходя на море за десет дни в годината, но само за да си почина, защото съм скапана. Можех. Но реших, че не искам да превръщам живота си в душевен упадък в името на добро име и 5000 на месец. Не искам да забравям да мисля. Не искам да губя идентичността си. Не искам да се превръщам в робот. Затова реших да правя нещо, което ще държи ума ми работещ през цялото време. Реших да стана к ...