Ето ги!!! Отново са тук ;( ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И най-злата зестра на смъртта - самотата... По-студена от леда... По-изгаряща от лавата... И по-безлюдна от пустинята... Това са те... Моите убийци... Моите изтезатели... И все пак - единствените ми приятели в тези, водещи до агония времена без теб... Отново са тук... Този път още по-безпощадни, по-силни и все пак... Болката не е както преди... Тялото ми сякаш е привикнало към това свое състояние... Вече ми остава само като куха обвивка на... на какво... на пясък! Нямам душа - тя е твоя! Нямам сърце - не бие без теб! Нямам и живот - без теб, моето съществуване е по-скоро смърт... Безкрайна... И все пак има ли нещо, което да ми помага да я преодолея... Може би да... или пък не? Но как бих могъл да продължа... ...