Ето защо трябва да работите много, за да стигнете духовната интелигентност. Тя съчетава в себе си всички качества на любовта. Тя е тази, която владее висшите енергии, а те са всички положителни качества в човека, овладял висшата добродетел. До е първата нота от музикалната стълбица. Тя е основата на градежа. А всяка всъщност гради себе си сама и своето б- бъдеще, чрез р- разума, с о- обич, д- своите действия, чрез е- единение, т- топлота, етика и любов.
- Може ли и аз да повторя? Началото до. Всеки гради своето бъдеще чрез разума, обичта, своите действия, чрез единение, топлота, етика и любов. Това значи Добродетел.
Изведнъж Светлината се свива, превръща се в искра и изчезва. Чувствам се олекотена, сякаш някой беше изхвърлил всичко ненужно от мен. Явно така става, когато излезеш от съприкосновението си с Нея! И ти се превръщаш в светлина, но съвсем малка, като част от Голямата. Идва ти да литнеш и повече да не се връщаш на земята. Но не може и без нея. Тя е нашата Школа, която ни учи на много уроци. Така ние се усъвършенствуваме и ставаме по-добри. Ще притежаваме една черта от добродетелта, а тя е състраданието. Състрадание значи съчувствие. Да съчувстваш на някого, значи да придобиеш още една черта на добродетелта - обичта. Към нея се приобщава топлината към другите същности. Така ние придобиваме една от най-съществените черти на добродетелта - Единната мисъл. Това ще рече, мисъл към всички същества, видими и невидими, във Физическата и Духовната Вселена.
Тя е най-великата, висша черта на Космическата Любов. Защо Космическа? Космосът обхваща всички Вселени. Вселена значи едно- единствено нещо. Докато Космосът е съвкупност от всички неща. В Космоса всичко е нещо. То няма име, а само звезден код, т.е. число. Това ще рече числов знак. Дори и прашинката си има числов знак.
- Вашите същности, влизайки в невидимото за вашите очи пространство, стават вече нищо. Те нямат свое име, а са част от Голямото Нещо - прекъсва ме малката жълта светлина, която се появява изневиделица. Те стават членове на Единното Космическо Братство, равенства, чийто основен двигател на Живота е Космическата Любов.
- Но не можем ли да я придобием още на земята? - прекъсвам я аз.
- Разбира се. Това става само чрез висша Добродетел. А тя, както знаете, се гради. Преминаваш през нотната стълбица. През седемте стъпала, осмото е върхът. До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. До е началото на градежа и До - край на този градеж. С до започва, с до завършва. До, значи до тук. До тук е миналото, началото е до. Оттук-нататък е настоящето, което е до безкрая. До ента степен. От начало, до някакъв край и пак от началото, и пак до някакъв край, и така до безкрая.
Думи, думи, думи, които нямат край. Възкачвания и падения. Пак възкачвания и падения, и пак, до безкрая.
© Мария Герасова All rights reserved.