Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода.
Някак мислите за близкото ми заминаване ме натъжаваха още повече, но точно това чувство ме караше да се чувствам истинска, че съм тук на това място и че си е заслужавало времето, което съм прекарала в почивка и веселие в родния ми град Колд.
Реших да се поразходя покрай езерото,където чистичко като дете шляпах с моите приятели...
Не случайно се запътих към езерото... исках да си взема едно последно сбогом с една моя скъпа приятелка. За моя изненада видях майка и седнала на пейката на брега. Плахо пристъпих към нея, седнах тихичко и казах :
- Хубав залез не мислите ли, г-жо Саймъл?
- Да, но дали изгревът ще дойде пак пред моя прозорец?
- О, Вероника, защо замина? - попита ме тя... и сякаш т ...