ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях, че ще трябва да бъркам с пръсти в устата му, за да му го извадя.
Не знам защо, но когато заварвах Минчо пиян, винаги беше на пейката пред нашта къща или пред единствения магазин в селото. Сигурно защото му бяха все в посока за кошарата и после лесно хващаше пътя...
Минчо живееше в махалата „Кошарите” над село с майка си. Беше се развел много отдавна, жена му, децата му и внучетата му бяха дошли да го видят само веднъж за двадесет години, по времето, когато цените на имотите скочиха толкова много, че старата наследствена каменна къща с ливадата струваше много пари според обявите на брокерите на недвижими имоти. Вярно, горе имаше и ток и вода и панорама, но да биеш толкова път за едната ти г ...