Dec 8, 2010, 2:20 PM

* * * 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1177 0 0
1 min reading
Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда лека, феерична, изпъстрена с краски, с една дума - да съм като пеперудите! Kрасива! Да летя от цвят на цвят и да се наслаждавам... без да мисля...
Набързо слагам одеялото, бутилка отлежало вино, две чаши и малко лека храна в кошницата за пикник. Сигурно се досещаш, че няма да съм сама, че ще споделя всичко с любим човек. Искам да фотографирам в съзнанието си един прозрачно чист и прекрасен ден. Вървим и хвърляме камъчета, но не за да знаем обратния път или от тъга за дома, а защото се чувстваме като деца. Постелката ни натиска зелените тревички и рохкавата пръст и въздухът се пълни с техните ухания. Лежим един до друг, гледаме спокойното дълбоко небе, вслушваме се в жужащите насекоми, притис ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благородна All rights reserved.

Random works
: ??:??