Имало едно време.... там из малко, безлично селце в подножието на Пирин, едно невероятно момиченце на име Елица. Викали й Ели. Тя била едва на 5 годинки, с катранена коса и бяла кожа, пъстри очи и червени устни. Сладурана. По цял ден бягала без страх, неспирно, из планината, наслаждавала се с часове на малките ручейчета и неповторимите пейзажи, които Пирин предлагала.
Ели живеела в бедно семейство, майка й била шивачка, а баща й строител. Не можели да си позволят кой знае какво. Куклите й били главно парцалени (шити от нейната майка) и.. тук-там по Коледа или за Рожден ден й подарявали по някое пластмасово барби. Момиченцето много обичало родителите си и... немотията не му правила впечатление.... Но. Като всяко малко дете и Ели имала своета играчка-мечта, за която копнеела и която изпълвала мислите й. Това била една гипсова кукла, която преди, като имали кабелна, видяла по телевизията. Всяка вечер преди да заспи, момичето си представяло своята кукла - как й прави легълце, шие й дрешки. ...