Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение... Следях я всяка вечер, посочвах я и знаех, че винаги ще бъде там, но един ден... тя си беше отишла... вече я нямаше... Стана ми толкова тъжно, знаех, че няма как винаги да стои на едно място, а пък
и аз винаги няма да съм на това място, за да я виждам толкова ярка и толкова красива... Та от всичко това искам за пореден път да покажа, че всичко идва, за да си отиде...! Независимо от всичко останало... Светът е устроен по този начин, че винаги
едно нещо си отива и неговото място се заема от друго нещо, което може да бъде по-значимо от предишното... Но... никога вече не видях звездата си... Казвала ли съм, че обожавам звездите? Малки, големи, става ли дума за звездичка - значи я обичам! :)
Отд ...