Тук е страхотно. Все пак е море, няма как да не е страхотно! Чувствам се свободна да мисля и правя неща, които не са ми минавали през ума. Вчера ми хрумна да търся по плажа камъче във формата на сърце - нали ме знаеш каква съм романтичка. И всъщност открих едно, което приличаше на такова. Много се зарадвах и си казах: "Всяка мечта може да се сбъдне!".
Видях и едно страхотно куче - другата ми страст. Беше със стопаните си, много послушно и вярно. Плени ме. Само колко мирно седеше, докато те бяха навътре в морето и от време на време лаеше, да не би да го забравят... Истинско приятелче!
Знаеш ли, научих се да плувам. Беше ме страх, но като ми казаха, че в морската вода тялото не потъва заради солта, успях да се отпусна. Явно е нужна малка подкрепа във всяко ново начинание, за да се почувстваш сигурен и да повярваш в себе си.
Докато се разхождах, виждах най-различни лица - щастливо момиченце, което си играе с вълните, загрижена майка, притеснена, че детето й не иска да закуси, много момчета и момичета, влюбени или приятели, които се забавляват.
Когато човек се отдалечи от обичайната си среда, започва да вижда нещата от друг ъгъл. Може би по-субективен, не знам. Но на мен ми хареса този ъгъл на наблюдение. Не бях обременена с проблемите от ежедневието, приемах всичко човешко за нормално, без излишни предразсъдъци, просто бях... Каква бях?
Бях аз. Без маски, страхове или преструвки. Оцених щастието и в най-простото камъче, и в страхотните отношения между хората, в любовта!
И все пак нещо ми липсва. Ти! Ти, когото още не съм срещнала и не познавам, ми липсваш страшно много и те търся, винаги се оглеждам с надежда и копнеж. Знам, че ще те намеря, затова не се притеснявам! Рано или късно, всеки намира половинката си...
P.S. Пращам ти солени целувки и горещи прегръдки. Обичам те и мисля за теб непрестанно. :)
© Александрина All rights reserved.