ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * *
Като се обърна назад, всичко ми изглежда едновременно близко и далечно: клоните на онова дърво, под което мама ме остави пред училището в североизточното градче на Италия, късата ѝ спретната рокля на едри цветя, под които малката фигура се губеше, стръмният завой към старата къща, която бяхме наели...
Сякаш беше вчера и едновременно не беше се случвало никога. Мъчно ми е, че мама няма как да прочете тези редове и да видя усмивката, която само тя има – дълбока, искрена, лъчезарна, пълна с всеотдайна любов и жизненост. Тя – усмивката на моята майка, която си отиде от този свят точно вчера...
– Su desayuno, señor Ando…
Младата сестра остави пъргаво подноса на масичката до леглото и излезе.
Огледах стаята; беше малка и типична за всички болнични стаи. Да, бях настанен в приют за стари хора, след като продадох апартамента си в центъра на Барселона, но за мен нямаше кой знае каква разлика ...