Фанданго със съдбата
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш някой беше пъхнал този край в печка. По цялата земя се стелеше като дебело покривало мараня. Плажът беше препълнен с разлигавени богаташи, които се чудеха къде да си продухат парите. Въпреки жегатa още имаше граждани, които си вършеха работата.
Климатикът в стаята за разпити на полицейското управление работеше на пълни обороти. Няколко капки пот бяха избили по челото на Мигел. “Убийствена жега” - помисли си той и я избърса с опакото на ръката си. Климатикът влагаше последните си сили, за да поддържа температурата в стаята на границата на допустимото.
Мигел прокара ръка по цялата си брада. Лицето му беше напрегнато, няколко бръчки прорязваха челото му. В кафявите му очи нямаше и следа от спок ...