Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за теб, за нас.
Приглушена светлина, тиха музика, камина (в момента ми е студено), ти и аз, дъха ти по кожата ми...
Посягам към лаптопа. Сменям песента с друга, нещо с повече ритъм. Нещо което да ме върне в реалността.
Реалност....
Облаци....
И аз махам от един, такъв, бял....Виждаш ме, мое непознато очакване.
Виждаш ли ме ?
Понякога си мисля, че поглеждаш към мен.
Кой си ти ?
Защо объркваш мислите ми ?
Въпроси ... въпроси.. ...