Замръзнали корени преплитат тела сред небитието от спомени. Алените ми мисли треперят от студ и страх. Прегръщам парцалената си кукла и вълшебни сънища зашепват девически песни. Изстраданите ми кукленски очи срамежливо се засмяха на слънчевото петънце, погалило сърцето ми. Пухът по крилете, изплетени от сняг, затрептя под звуците на митична арфа, пееща за големия приказен свят на малките феи, танцуващи сред Пролетната гора. Омара от блестящи капчици-мечти обгръща осакатените дървета, положили изморени клони върху влажната земя и оставили старовековните си дънери самотно стърчащи пред изгрева на Фебус - Богът на Слънцето.
Той пристигаше винаги с целия блясък на физическата си красота. Силното му тяло приканваше всичките митични обитатели на Приказната гора към поклон изпълнен с обожание и копнеж по нещо, което никога не биха могли да бъдат...
Богът-Слънце пристъпваше бавно, осъзнавайки покоряващото излъчване на своето величие... Очите му - пълни със страст, попиваха всеки атом от красив ...