"Но щастието, което бог ни прати,
насладата на часове богати,
със времето несетно отлетя."
Й. В. Гьоте
Следобед. Тихата уличка, свързваща кв. "Младост" с малката циганска махаличка до академичния корпус, е огряна от падащото слънце.
Последните дни на май са топли, с избухнала зеленина, идваща на вълни от малкото баирче с метеорологичната станция. Ухае невероятно
на цъфнали акации с едва доловимия полъх. Ние сме току до студентското общежитие, издигнало се като свинкс, протегнал далеч напред
лапата си Г- крило. В края й, на първия етаж е нашата стая, нашето любовно гнездо с Данчето. Толкова вълшебни дни и нощи преживяхме
тук, изпълнени с щастие, каквото не познавахме и не предполагахме, че е възможно. В тази стая осъмвахме голи на тясното легло, не
можехме да се наситим един на друг. Но през цялото време студентският живот, приятелите ни, групата останахме заедно. Не се отделихме, предпазвайки се от всякакви външни влияния. Излизахме по центъра, събирахме се у нас (апартаментът бе голям ...