Седнала до огъня се взирам в отблясъците, които светлината му хвърля по
изсъхналата трева. Листата на дърветата напяват дива песен смесваща се с аромата
на приближаващата буря, а аз шепна тихичко една приказка. Познаваш ли приказка
по-стара от тази за любовта? А имаш ли желание да я чуеш от една стара жена?
Тогава седни до мен край огъня. Посгрей измръзналата си душа, а аз ще я нахраня
с думите си. Сигурно много хора са ти говорили за любовта. Сигурно си се
наслушал на преспналите им от сълзи или от обещания гласове, а може би си чул и
онези - тихите, които скривайки се в сенките на миналото казват "Сбогом" по един
или друг повод. Съмнявам се обаче, че си чуло истинския глас на любовта. Той е
тих, спокоен и винаги те кара да погледнеш със сърцето си, за да видиш звездите.
Но не със своето сърце, а с това на любимия човек, което шепне по вятъра "
Погледни звездите. Аз ги гледам. Ела при мен. Пусни душата си. Ще я гушна и ...