Dec 29, 2007, 9:05 AM

Фениксът и нощта 

  Prose
1001 0 1
3 мин reading

А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.

Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.

Идването й е очаквано. Винаги е.

Той стоеше точно там, на хълма, и гледаше към звездите. По бледото му лице беше изписана невиждана болка, страдание и  какво ли не. Той беше сам, знаеше го.

А силата на духа бе мощ. Мощта бе надежда... А надеждата беше всичко. Борбата за правото беше чест. Честта... беше, и занапред ще остане величие.

Той не пророни нито дума, а просто се обърна и отклони поглед от звездите. Безпорно не беше ангел, но и демон не беше. Колкото зло, толкова и добро беше извършил. Прошка за нищо няма.

- Аз владея всичко. - Пророни той в миг и замахна с ръка към небето. Луната се скри, а слънцето изгря с цялото си величие.

- Над мен няма никой - Промълви и докосна с пръсти земята. Снегът покриващ я се изпари за миг и по нея поникна красива зеленина.

- Думите ми са закон. - Каза той и отправи поглед към морето в далечината. То забушува и забунтува. Черните му вълни се надигнаха така, както не бяха до този ден.

- Но защо нямам власт над теб? - Попита и погледна към създанието пред него. То стоеше пред него и го гледаше право в очите. В тези очи нямаше страх, нито болка. Нямаше отчаяние, нито слабост.

- Защото ти нямаш нищо. - Отговори фениксът и разпери криле. Полетя към небето и човекът долу знаеше, че спасението е точно златистата птица.

Падна на колене и погледна нагоре към слънцето.

- Не, аз имам власт. - Каза той. Ала в този миг фениксът се спусна обратно от небесата и щом докосна земята, се превърна в млад мъж със сламенно руса коса до раменете и красиви кафяви очи. В ръката си имаше меч и щом мъжът на земята го видя се усмихна.

- Значи ти си спасителя? - Попита.

- Аз съм този, който пази правдата. - Отговори фениксът и прониза с меча си друия мъж.

След това погледна към слънцето и то залезе. Небето пак се покри със звезди.

Наведе се и докосна земята. Зеленината изчезна и там отново имаше сняг.

Отправи поглед към морето и се успокои.

- Нека да бъде така, както природата реши. Нека никой няма власт над нея. Само един е всесилен и той е горе в небесата. Неговата воля е тази. - Рече младежът и се превърна обратно във феникс. Полетя и остави мъртвото тяло на другия мъж да лежи само  в снега... с ръка, държаща здраво меча на златистата птица.

© Ели Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??