18 min reading
Събуди се със странно усещане за започващия ден.
С една такава много приятна тръпка около стомаха.
И мисли, с ясни очертания за нещо хубаво.
Изненада се… усмихна се… и… се опита да си представи какво ли би могло да бъде то, притваряйки отново очи…
Странно усещане.
После буквално скочи от леглото и се изстреля към кафеварката.
Напоследък кафяво-сивият цвят на мислите й предопределяше фона на започващия ден.
А днес и кафето й имаше по-особен вкус.
*******
Последният им разговор беше тежък и безсмислен. Някак си от самосебе си ясен, че е последен.
Срещнаха се преди известно време толкова случайно, колкото само Теорията на вероятностите би предвидила. За себе си се беше отказала да търси контурите в мъжките образи. Приемаше ги като поток от еднакви хора, с които й беше писано да се среща, в повечето случаи като задължително условие да оправдае месечната си заплата.
В огледалото си пожелаваше само хубав ден и изобщо не го използваше като подкрепа за довършване на образа си. Умишлено. Другот ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up