1 min reading
В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде?”. Никой не ме видя, но на часа пристигнах по скоро уплашена, отколкото влюбена.
Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Аз и той – дванайсетгодишни, седим един до друг на дървени столове. Неумело и плахо си държим ръцете в очакване да стане още по-тъмно и да се целунем. Коленете ни изтръпват, а ние по детски шептим: „Обичам те! Обичам те!” Накланяме глави и филмът свършва. Лицата ни почервеняват, а сърцата туптят ли, туптят.
Години наред разказвах на порасналата си дъщеря за първото ми кино.
А тя все ме питаше: ”Мамо, кой филм сте гледали?”
Хубав, мамо, много хубав - ù отговарях аз: За влюбено момиче и влюбено момче.
А аз години наред ходех на кино. Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Та ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up