Sep 12, 2008, 8:43 AM

Флажолетно (Из "Откровено за лудостта") 

  Prose
757 0 8
1 min reading
Без сълзи да плачеш в съновидения от истини, загубили тъгата си, без вода да пълниш небесното безвремие със спомени.
Да будиш слепите желания на жаждата, за да потулиш срамната заплаха от забвение.
Да разстилаш жертвени нозе в лицето на безсрамни очаквания и да грабиш от миговете на нестихваща потребност от любов, заключена в отдавна забравена мимолетна идея от детството...
Боли, като слънчево петно върху каменно величие на покрив в изоставена къща, като божие проникновение след пиянска свада, като затихваща страст след бурна наслада.
Боли... като сляпо доверие след погубена гордост, когато капките горест напомнят за себе си в тъмното, като ветрена пропаст, залостила дебри за птичи трели.
Боли, като слънчеви отражения върху напъпила зараза, отнемаща капка по капка от волята за живот.
Усещаш ли болката?!
Тя е най-истинското нещо, което можеш да си позволиш!
... а залезът малко по малко отнема пространството на светлината и го обладава с яростна наслада, пречупена от тихата надежда за то ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??