- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху едрите бутове, там, където се белееше дантеления край на роклята ù. Имаше голяма уста, с червило, поставено без огледало, празен поглед и големи раздалечени гърди, вероятно изпотени като кичурите над слепоочията ù.
- Каква е по народност? - го попитах, а той все повече се разпалваше.
- „Йес”, „Йес”... ”Ноу”, „Ноу”... само това повтаря... знам ли я каква е... то тия думи всички ги знаят... ама гласчето ù едно тънко, хубавичко... ще си помисли човек, че цял живот само ягоди е яла??... Хе, хе... хе...!
- Откъде се появи? - го попитах, без да събера смелост да приседна до тайнствената непозната чужденка, изникнала съвсем необяснимо в лятната хладина, примамлива с пищните форми, някак безразлично ...