Dec 31, 2012, 8:22 PM

Фрагменти 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
688 0 0

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо? 

 

Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност. 

 

Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?

 

Искам да се вкопча в нещо непроменливо; искам да хвана един миг и да го задържа. Но да е правилният миг. Да е щастлива вечност. Искам вечния комфорт на една любов, която е сигурна; на щастие, което идва, за да остане завинаги... поне... докато вибрирам  аз - Дисхармонията в хармоничното Цяло, Малкият хаос. 

© Цвет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??