Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение. Настаних се в хотела. Беше привечер. Имаше около час до вечеря. Влязох в луксозната си стая, дръпнах завесите и вперих поглед в минаващите коли. Забързани хора и безброй блещукащи светлини. Без да се усетя беше време за вечеря. Слязох в ресторанта и прекрачвайки вратата, за момент сърцето ми спря. Първия поглед, който засякох, беше неговия. Мъжът, чийто поглед видях преди 8 години на ледената пързалка в София. Поканата за флирт започва с един поглед. Аз отдавна вече бях поканена, но той не беше сам. Беше в компанията на още двама мъже и една жена. Не искам да зная кои са те. Той също ме беше познал... опита да отклони погледа си, но го задържа още малко... аз опитах да запазя самообладание ...