Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера така не и записа желаната фраза и след едночасов обиск големецът бе изведен с белезници от вилата си в Голямомайнельо.
От инцидента с филията, който г-н Мечев наричаше „омазването“, всичко се бе променило за Кикимор. Почти за ден, за един лъвски ден.
„Възходът на меча“, друга любима фраза на Кикимор, започна с деня след „омазването“, старши специалистът бе взел скъпата си риза в чантата си за да я занесе на химическо чистене след работа. Като през целия ден не спираше да мисли дали ще се изчисти, дали ще се наложи да си купува нова, с други думи, ще му се наложили да спре да купува и прави кафета за колегите си, на кратко да загуби постигнатото, да бъде „анулиран завинаги лъвския му скок“ помисли си Кикимор. Той знаеше, че колегите му подозират неговото падение, те бяха готови да го довършат, за това той се обърна към любимо мото от социалните мрежи и не свали усмивката си от своята глава с формата на балон цял ден.
-Донеси тази папка, Кики.
 В отговор усмивка.
 -Почисти тази секция, Мечев.
Още по-широка усмивка. „Лъвска борба до излизане от кризата“ каза си Кикимор, след което се замисли как това би било идеално мото за неговата бъдеща политическа кариера „Министър Мечев-ММ. Като цигарите и бирата, която дядо пиеше на времето. Но след моята борба, аз ще пия само елитни неща, с чадърчета.”
Часовете за специалиста минаваха бавно, липсваше неговия патос, неговата страст, зад усмивката му и прекрасното му настроение се криеше калкулатор, който изчисляваше след колко време ще му се наложи да купува кафе, щом видеше, че още някоя колежка се е запътила към него за такова. На обяд дори прекара почивката в стаята си и заяви, че това е новата диета на храброто бъдеще на отечеството, че лидерът за да е лидер, трябва да търпи.
„Е, много си умен Кики“ каза му Стефчето колежка както в работата, така и във „Вечерното по мениджмънт“.
Денят не мина и без редовното натягане и натоварване от страна на Иван Иванов, който прати Кикимор да копира триста страници по трийсет пъти - новия правилник, спуснат отгоре. „Чудесно“ помисли си Кикимор „Това беше поредният урок, който младият старши специалист получи. Той си каза, че въпреки е държавна институция, стане ли неин шеф ще направи реформи. Като най-подробно размишляваше какъв ремонт ще направи в сградата, стане ли веднъж началник на ведомството, Кики всъщност не бе решил нищо конкретно, просто искаше да е „най“. „Най-добрата мебел“, „най-добрия фаянс“, „най-доброто отопление“, „най-добрата дограма“. Само „най“ за тези лъвове и лъвици, които отдават всеки свой ден за държавните дела.
А поредната стъпка към тази мечта беше да си изчисти ризата. След работа Кикимор тръгна бодро към популярно химическо чистене, бе чувал, че и началниците му там ходят, искаше да види какво е. Като докато се предвижваше как един ден ще го спира шофьорът пред вратата, а служителите на улицата ще го чакат с готовите му дрехи. За сега не беше точно така, като дори му казаха да си купи нова риза, но той настоя, да изчистят и то веднага.
Докато чакаше Кикимор разглеждаше улицата, малка столична пресечка, с къщи. Като му направи впечатление една кола, колата на директора. „Какво ли прави този тук и то пред мотел“ помисли Кикимор и отиде да проучи въпроса, но тогава съдбата му се усмихна, г-н директорът на учреждението излезе от въпросния мотел с млада жена, „Безсрасмник... с младо гадже в 19 часа... за България ще го снимам“ възмути се Кикимор, изкара новия си телефон, промъкна се по-наблизо и „щракна“ две снимки на двамата заподозрени.
В този миг г-н специалистът забрави за какво е там, а хукна към дома на директора, тичаше, осъзна, че има два квартала до „директорска къща“ и хвана такси.
„Айде, последните пари си давам, ама ако от това стана лидер, от сърце ги давам“ опитваше се сам да се убеди младият мъж, че това, което прави е правилно.
Не след дълго беше в района на директорския дом, последният живееше в нова, добре изглеждаща кооперация, измазана, санирана, с добра дограма, за каквато Мечев винаги бе мечтал. Самият Кикимор се ме скрил в едни храсти на десетина метра от жилището и чакаше, надяваше се, господинът да не се прибрал и така се оказа, след около час чакане луксозната кола на директора се появи. Кикимор затаи дъх и зачака господинът да слезе.
Следващите няколко минути бяха неясни за него. Той просто си каза „Не за мен, за бъдещия просперитет на всички смели“, насочи се към директора и продума. В този момент напрежението му дойде в повече и Кикиморовото съзнание изтри спомена, само му остана „Добре, добре... утре ме чакай малко по-отстрани... преди осем“.
Кикимор тичаше, не знаеше накъде, не знаеше защо, само знаеше, че живота му се промени и не би се занимавал повече с „омазвания“. Все пак в един момент се опомни, ориентира се и се прибра за „първата от последните нощи от съквартирантството“.

На другия ден Кикимор Мечев стана отново рано, събуди се, дори без будилник, изкъпа се, изми си зъбите, хигиенизира се, един вид, облече най-хубавите дрехи, сложи своята усмивка, за която не бе сигурен, защото знаеше, че днес ще става шеф, а не бе сигурен, че един шеф трябва да е щастлив, един шеф е нещастен, защото иска още и още, смяташе той. Специалистът реши, че трябва да даде загадка на социалните мрежи и написа ‚Най ми е кеф, да работя като шеф“.
Пътува в автобуса за първи път от серията от последни пъти, вече се виждаше със служебен автомобил, а защо да не и с шофьор.
После мина по познатия път, по който се засичаше с млади красиви дами от администрациите и си каза „Усещат те, усещат, че минава голям шеф.“

***

Директорът беше мъж в средата на петдесетте години, леко прегърбен, но здрав физически, с побеляваща бяла коса и най-важното за Кикимор със скъп костюм, обувки и куфар. За негов срам бе първи на уреченото място и се правеше петнадесет минути, че търси вестник в близката будка, като дори един минувач му се провикна

-Колкото и да търсиш, няма да намериш вестник, ‘дет удисва на ваш‘та партия!

 -Добро утро! - поздрави го сияещият Кикимор - Как сме днес?
 -Сега отиваш на мястото си - инструктира го директорът - мълчиш си, аз ще дойда след малко, ще направя проблем, Иванов го махаме, теб те слагаме временен началник, после след един месец те правим постоянен, година на изборите... общинските, ще си съветник. 
 -О, колко сте доблестен, благодаря ви от все сърце за този шанс.
-Не ме разигравай момче, аз мога да те смажа, но виждам, че си нахъсан, за това реших да ти играя по свирката, трий ги тия снимки и нито дума! - заплаши го директорът.
 -Добре, добре - каза престорено бъдещият общинар - цък-цък - След, което той остави събеседника си.


След около петнадесет минути, когато отделът все още пиеше кафе и обсъждаше клюки и сериали, директорът влетя в офиса.
 -Трябва ми Иванов! Спешно - заповяда той - Къде е?
Стъписаните лелки започнаха веднага да шушукат и да правят, че с търсят телефоните, като една дори се провикна:
„Абе айде някой да се обади на Ваньо!“
В този момент търсеният влезе и срещна разгневеният поглед на своя шеф.
-Аааааа... Иванов, това на нищо не прилича- скастри го директора, размахвайки лиси хартия- аз те търся тук заради големи административно-мениджърски пропуски, а теб те няма! Уволнен си!
-Ама...?
-Няма ама, дисциплинарно уволнение! Напускай още сега! Ей това момче... Калоян, прощавай Кикимор ще е на временно изпълняващ позицията началник на отдела, хайде всички на работа!

Настъпи няколко минутен смут, който нямаше как да пречупи един истински лъв като Кикимор, той просто се усмихна, догони Иван Иванов, ръкува се с него и каза, че „искрено съжалява“, след това се върна и седна в новото крисло. Реши да изчака поне четиридесет и осем часа преди да напише в интернет „Най-накрая шеф!!!“ и да прекъсне всякакви връзки с Иванов. В което се изразяваше и най-смислената дейност на Кикимор, в следващите дни той се отдаде на това да снима офиса си, личния негов, шефският офис, с прозорец и тоалетна, както и на това коя колежка „да омая“ със своята власт. Но той знаеше, че големите дела предстоят...

 ... “Отново в дупка“ помисли си шест месеца по-късно Кикимор. Вече половин година беше началник на отдел в държавно учреждение, нищо не се случваше, а и за съветник не го бяха потърсили още. „Ех, защо ли ги изтрих снимките“ кахъреше се той. И точно тогава съдбата се сети за него
„Всички на площада...“ се чу по радиото „... свобода!“ Кикимор бе съвсем забравил, в последните няколко седмици се надигаше народното недоволство срещу правителството. Отново шанс за изява.
Той знаеше, че имаше два избора, да остане до директора, партията, властта и да се надява да стане някой или отново да действа. Стоеше и се чудеше сам в офиса си, мислеше и се сети „Лъвска борба до излизане от кризата“, неговия лозунг. Неговият билет към върха.
До края на деня той се отдаде да пише реч и да прави плакат, неговият акт, неговият бунт. След края на работа търпеливо изчака всички да си заминат и тогава той излезе и се насочи към площада, където вече се събираше разгневено множество, Кикимор се опита да си пробие път до човека с мегафона, но неуспешно, започна да крещи сам „лъвска борба“ и да размята плаката си, но не беше последвам, унил той хвърли листа и се прибра в новата си самостоятелна квартира, разсъждавайки над въпроса дали множество се нуждае от своя лъв.
„Решението е взето“ отсече Кикимор „Щом няма да съм реформатор, ще съм върховен администратор“




 -Готов съм - каза твърдо той - Готов съм да подпиша всичко!
 -Това е, чудесно - усмихна се директорът - както виждаш хората се вълнуват, правителството си отива, идва ново, трябват ни нови лица, те другите важни органи си остават, но новите лица са важни, щом си толкова амбициозен, искаш ли да си лице на промяната

„Ехее“ помисли си Кикимор
 -Да! - отвърна твърдо Мечев - Всичко за родината.
-Значи, пак ще си стоиш и ще си мълчиш пред другите, утре отиваш на тоя адрес и до седмица ще си лидер на протестите, ние ще се наложи да те освободим, но след 17 дни ще си новия зам.-министър на администрацията във служебното правителство! - усмихна се директорът - А след 30 дни всички ще сме много по-богати!
 -Разбирам, разбирам.
 -А сега си върви.
Всъщност Кикимор нищо не разбираше, той чуваше само по-големите позиции и се опитваше да навърже плановете на по-горестоящите с неговите идеи и не осъзнаваше, че попаднал във опасен водовъртеж. На него му харесваха главно новите лъскави неща, ценза, класата, факта, че не живее с потни бачкатори, че жените го заглеждат вече, защото е шеф, гордостта на “вечерното“.
Той не осъзнаваше как преди шест месеца, не бе излъгал директора, а себе си и след още шест години щеше да лежи с ръцете на тила, след най-очевидно неизгодната сделка за „отечеството“.
Но това не беше важно, ключово беше да си шеф.

2013 г.