Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна беше спряло да изпълнява функциите си на такова и в един прекрасен ден се озовало в ръчичките на военните.
Малкото класни стаи бяха трансформирани съответно в две спални помещения, склад и кухня.
Обитавахме ги около двайсетина маймуни.
През деня времето ни преминаваше предимно в боравене със земекопен инвентар, занимание, налагащо се като следствие от разнообразни инженерни начинания на командния състав. В частност, моя милост и двамата Касабовци, малкият и големият, се занимавахме с прокопаването на едни канал, дълъг двайсетина метра, широк два и дълбок три метра.
В близост до гореспоменатото селце военните бяха реализирали подземно укритие, което наричаха КНП – контролно наблюдателен пунк ...