„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата.
Животът се пробуди и в двете малки сърнички, които спяха сгушени една в друга до
ствола на един приветлив дъб. Чуруликането на птичките беше подразнило крехките
им ушички и ги бе накарало да трептят. Чувайки ромоленето на близкото поточе и
усещайки езичетата си пресъхнали за вода, двете пъргави животинчета с подскоци
отиват към избавлението на жаждата им. Притичвайки през една полянка, сърничките разпръскват капките роса, събрали се по върховете на тревата, оставяйки слънцето след тях да изпише дъга в ситния дъждец.
Тичайки стремглаво, устремено сред гората, едната сърничка оплита крачето си в
клонче и тупва леко на земята. Другата сърничка, неразбрала за злополучието на своето другарче, продължава своя бяг. ...