С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Трябва да си почиваш. Как точно, това е твой избор.
Тя изрита обувката си настрани, положи десния си крак върху кушетката, след което изгледа злобно гипса.
– Трябва да отида до аптеката, за да купя лекарствата, които са ти предписали. Какво ти се яде?
– Не съм гладна.
– Галя, трябва да ядеш!
– Започваш да се отнасяш с мен като към бебе! – каза тя, като с мъка прикриваше гнева си.
– Просто искам да се чувстваш добре.
– Днес съм нетърпима – каза тя и сплете пръстите на ръцете си.
Наведох се и я целунах по бузата, после излязох, оставяйки я сама в апартамента.
Отне ми не повече от половин час да направя необходимите покупки. Накрая взех китайска храна и побързах да се прибера. ...