Питаш ме, приятелю, за какво съм жаден.
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на Тетевенския Балкан. Хем е поле, хем е в подножието на Балкана. Балкана присъстваше в рисунките на Татко ненатрапчиво. Беше винаги там, но никога не обсебваше картината.
Това, което винаги имаше покрай пътя бяха дървета. Татко е голям приятел на дърветата. Спомням си когато се разхождахме в околностите на родното му село ‚Добревци“, Татко си вървеше по пътя и си откъсваше от тук джанка, от там слива или дуда. Имах чувството, че ако го оставя Татако сред тези негови приятели, може цял живот така да си живее ходейки по пътя, изхранвайки се с плодовете на дърветата, почивайки си под сянката им.
От падналите изсъхнали клони Татко можеше да издялка всичко което му беше необходимо. И кавал може да ...