Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много едното. Ама то никак не слушаше майка си.
- Не се отдалечавай - то се отдалечаваше.
- Не влизай в храстите - то влизаше.
- Трябва да се пазите сами - казваше майката - от ловеца, от лисицата и от орела трябва да се пазите.
Гарванът, който слушаше всичко това, не издържа и изграка одобрително. Непослушното зайче му извика:
- Защо грачиш? Толкова е грозен гласът ти. Цялата гора ехти от него.
Гарванът се обиди много, но не каза нищо. Продължи да се взира в далечината и тогава видя орела. Като точка го видя, но тази точка се приближаваше бързо. Беше сигурен, че орелът, видял зайчетата, се спускаше към тях.
- Е, нека да е грозен гласът ми, но само такъв си имам - си каза гарванът и заграка силно, ...