Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, защото беше плитък. Можеше минути да вървиш навътре преди да стане дълбоко над коляното на възрастен човек. Днес морето беше спокойно и тихо. От дълбокото към тях се присъедини и Любослав по-големия брат на Пламен. Той почна да плиска и двамата. Но двамата малчугана бързо се прегрупираха и заедно почнаха да плискат батко си. Но Любослав се провикна за помощ:
- Бате Кемене, помощ… - Камен лежеше на един дюшек при родителите им под чадърите. Той се надигна, отмести шапката си тип „идиотка“ и се ухили, скачайки и бързо присъединявайки се в битката на страната на братовчед си Любослав. Камен беше най-голям, на четиринадесет, Любослав бе на тринадесет, а Пламен само с една година по-голям от Рацата ...