У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха повече, а и празнуващите имаха склонност да попадат по-често в злополуки от всякакъв вид.
По тази причина, а и заради бързото ми възстановяване, ме изписаха на Бъдни вечер. Време, което беше задължително да се прекара със семейството.
Чакърови бяха заети с приготовленията за още една публична проява на благотворителност. Затова от болницата щеше да ме вземе специално изпратен кортеж, имащ за задача да ме достави невредима до имението, където да се приготвя за празника в тесен кръг.
Сетих се за мама и ми стана мъчно. Но точно сега беше невъзможно да бъда с нея. Опасностите, които ме дебнеха всеки ден не бяха за подценяване. Когато свършеше всичко това щях да ѝ погостувам поне месец.
Охранители ...