Мисля че беше на около пет години, когато го видя за първи път. Това е едно от най-красивите дървета, които беше виждала, но тогава и заради възрастта и перспективата и се струваше огромно. Хм, не като добрия великан, а по-скоро като добрата фея, ама по-пълничка. Добре, че не е като Джаба * (вчера гледа Междузвездни войни на кино), отвратителен и момичето завързано за него брр.. стана и студено от спомена, но само за момент. Погледна нагоре отново. То си стоеше там, невъзмутимо голямо, със напукана кора и клони и всичко, което всички дървета имаха, какво му беше по-различно. Ахна! То светеше. Хихихи, стана и забавно и мека топлина се разля по цялото и тяло, но почти веднага се запита Защо е само, огледа се наоколо и забеляза, че под това дърво няма трева. Нямаше и други дървета около него. Просто стоеше огромно, могъщо, силно и светеше като фаровете в морето да ги виждат от далеч. ,,Хм сигурно, няма приятели,, - помисли си момиченцето. - ,,А аз защо го виждам чак сега?,, Тръсна леко гл ...