Мисля че беше на около пет години, когато го видя за първи път. Това е едно от най-красивите дървета, които беше виждала, но тогава и заради възрастта и перспективата и се струваше огромно. Хм, не като добрия великан, а по-скоро като добрата фея, ама по-пълничка. Добре, че не е като Джаба *  (вчера гледа Междузвездни войни на кино), отвратителен и момичето завързано за него брр.. стана и студено от спомена, но само за момент. Погледна нагоре отново. То си стоеше там, невъзмутимо голямо, със напукана кора и клони и всичко, което всички дървета имаха, какво му беше по-различно. Ахна! То светеше. Хихихи, стана и забавно и мека топлина се разля по цялото и тяло, но почти веднага се запита Защо е само, огледа се наоколо и забеляза, че под това дърво няма трева. Нямаше и други дървета около него. Просто стоеше огромно, могъщо, силно и светеше като фаровете в морето да ги виждат от далеч. ,,Хм сигурно, няма приятели,, - помисли си момиченцето. - ,,А аз защо го виждам чак сега?,,  Тръсна леко глава и впери отново големите си зелени очи към дървото. ,,Сигурно защото нямах наушници.,, Вчера и бяха подарили нови наушници розови, мъхести и твърде големи за главичката и, но тя се влюби на мига в тях и не излизаше никъде без да си ги сложи.
,,Аз всеки ден минавам и никога досега не съм те виждала, странно само заради наушниците е. Те са вълшебни. Може би помагат да виждаш повече неща или пък да не виждаш.,, Обърка се и спря. Започна да рови с крачета в нападалите листа. ,,Да, хората без наушници са лоши. Не те забелязват или се държат с теб все едно си кукла. Решат те слагат ти панделки и те показват на други хора. Сигурно им е забавно да го правят,, - мислеше си момиченцето. -  Аз ако мога няма да се реша, ще си пусна косата дълга и ще си ходя със сукмана, жълтия. Защо не мога да си ходя само с него? Мама каза, че бил мръсен. Нищо не видях да му има, но мама така каза.,, Вдигна едно листо от земята и се загледа в него. Пак и стана смешно като сърце е. Погледна пак нагоре. ,,Що за дърво си, което прави сърца?,, Пак погледна листото. Беше патешко жълто. Засмя се. ,,Патешко жълто сърце! Не е истина просто. Приятелите ми няма да повярват. Ще взема едно. Тя и мама пак ще каже че се занимавам само с глупости.,,  Мина сянка по бледото личице. ,,По-добре да го скрия да не си изям пердаха.,, Мушна го старателно в джобчето на якето и то веднага се разрони вътре. ,,Фууу, определено ще ми се карат, но все ми е тая.,, Погледна пак нагоре и се замисли. ,,Сигурно само дърветата, които стоят сами светят другите не могат, те не могат да гледат надалече виждат се само помежду си и цял живот виждат само съседното дърво. Това е скучно, сигурно затова са грозни. Аз като седна да гледам нещо на петата минута ми омръзва, а те цял живот само това.,, Сбърчи вежди. ,,Сигурно и с хората е така. Цял живот само се гледат и накрая се мразят и почват да търсят други неща за гледане. Например деца. Хранят ги, обличат ги и постоянно им се карат, че не трябва да правят това или не трябва да правят онова.,, Ритна едно паднало клонче и се загледа отново в листата, вече знаеше, че като е есен листата са жълти, но дали есента ги прави сърца. ,,Не, не може времето да ги промени. Те така са се родили. И аз такава съм се родила.,, - леко се понапери -  ,,Аз като стана голяма ще ходя да карам кънки с децата си, ще събирам кестени с тях и никога няма да ходя на работа и да взимам заплата. Ще си рисуваме с тебешир.,, Нацупи се за момент и после пак се отпусна. ,,И никога, ама никога няма да им взимам жълтия сукман.,, Скочи върху един по-голям паднал клон само за да се наслади на звука от чупенето.
    - Ей момиченце прибирай се вкъщи. Някакво, куче обикаля тези дни между блоковете. Още не са го хванали.
Тя извърна главица и видя възрастната жена, която се прибираше от супермаркета.
,,Ще си тръгвам. Продължавай да светиш, а аз ще си нося наушниците.,, И се затича към вкъщи.

Години по-късно една жена се разхождаше в парк, много далече в друг град. Беше с децата си караше кънки, събираха кестени и рисуваха със тебешири по асфалта. Разхождайки се стигнаха една полянка и там имаше дърво. Голямо и от него падаха сърца и то светеше. Жената се спря и се усмихна леко. Само за кратко и после продължи нататък. Дървото беше гинко билоба и наистина беше най-странното дърво което беше виждала. Тръсна леко глава и викна на дъщеря си да внимава с баланса за да не падне от ролерите.