Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя стоя доста дълго, вперила поглед в цветовете и вдишаше с пълни гърди, като че ли се опитваше да пречисти дробовете си, натежали от катранените налепи на живота с този нов, непознат, но изпълващ я аромат. Взираше се до сърцевина във всяко едно разтварящо се листенце, сякаш се опитваше да види живота си през багрите му и така се усмихваше леко и ефирно. Усмихваше се на аленото видение, полепнало в златистия тичинков цвят.
Беше очарователна и наистина имаше необичайно мека и топла усмивка. Усмивка, която издаваше благия й характер. Очите й грейваха при най-малкия й допир с природата. Така се зареждаше с жизненост и лъчезарност. Радостта я изпълваше и каквото и да се случваше, тя не губеше никога н ...