- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говорил вече с някой „отгоре”?
Момичето се засмя с глас и си позволи да се намеси в разговора на батковците:
- Аз не вярвам в тези неща. Според мен човек като умре, просто… умира – с всичко. Нищо не остава след него, освен спомените за него. Заравят го в земята и всичко приключва.
- Ах, малка ми братовчедке, много още има да учиш! – важно-важно каза Северин и започна да разказва как твърдо вярва в задгробния живот, колко много доказателства имало за това и колко книги били написани по темата.
Беше топла августовска вечер в средата на училищната ваканция. Тримата – Спиро, Северин и Даниела, седяха на покрива на ниската постройка в двора на баба Мария, сгушени под клоните на черешата, която се надв ...