Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито едно облаче и човек като се вгледаше в синевата му сякаш потъваше в спокойствие и мир. Птици се чуваха и огласяха тишината. Кълвач потракваше с клюн и се чуваше наблизо.
Нина вървеше вече три часа нагоре по пътеката. Изкачването започна с лекота, но стръмнината си я биваше, така че започна да тътри крака и да се изморява. Дърветата оредяха, вече се виждаха само храсти и скали. До хижата оставаше час.
Тя спря, отпи от бутилката с вода и седна до един дънер. Опря гръб и заоглежда планината. Върхът белееше надалеч. Имаше сняг по билото. Отвори уста и издиша тежко. Краката й бяха натежали като олово. Застоялият начин на живот си казваше думата. Бяха минали няколко години, през които тя не помръд ...