Бе някъде три часа сутринта - тогава, приемано още като времето на всичко зло и греховно, каращо те да се предаваш на греховните и изкусителни грехове, часът на злия дявол. Алис, която бе едва пристигнала в имението, а вече бе достатъчно оплетена до конци в едно голямо приключение, за което дори и не предполагаше, все още не можеше да заспи. Поради някаква причина клепачите й не хващаха ни умора,нито пък сън. Тя бе сложена да спи в една стая с Мариян и Сефра - приятни по характер прислужнички, но за сега, твърде дистанцирани от нея, всяка, лежаща на отделно легло, тип креват. Маркъс, Оугъст и Максимус спяха в съседната, намираща се на отсреща, стая. Така че, всички бяха съседи, но в този случай-заспали, близки, но... заспали в непробуден сън, дълбок, съседи. Стаята,в която се намираше тя, бе тъмна и някак неприветлива. Леглото, на което се въртеше, бе също тип креват, като на останалите, голямо колкото да побере един-единствен човек. Бе застлано с бели чаршафи и бяла тънка покривка, с ...