Глава трета - Тревожни сънища
Тримата продължиха по пътя и около час преди полунощ спряха за почивка.Кел накладе огън и сложи един сочен и вкусен шаран да се пече. Ан стоеше облегнат на едно дърво, мислите му се губеха някъде в безкрайността и гледаше към Кел. Елфът си мислеше какво ли прави сега Еланор и дали тя си мисли за него. Сигурно е - тя си мисли за него. Ан се усмихна вътрешно. Кел проговори и го изтръгна от мислите му.
- Много сте близки с Еланор. Какво стана между вас?
- Ами два дни преди да се срещна с теб, тъкмо смятах да си тръгвам от страноприемницата, в която бях отседнал,когато Еланор влезе вътре, а аз просто я гледах глупаво, докато не ми се усмихна и не почнахме да си говорим. След това просто времето се изниза толкоз бързо и си прекарвахме толкоз приятно, че не усетих кога минаха тези два дни.
- Четири дни...трудно е да повярвам ,но е така ,Ан.А...моята любима... умря, и то наскоро - една сълза проблясна на бузата на Кел. - И тя беше красива и жизнерадостна като Ела ...