Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любуваше на красивата гледка. Лек полъх на вятъра галеше нейните руси, спуснати коси и я милваше по лицето. Стоеше на входа на имението, права със скръстени ръце пред гърдите и продължи да размишлява върху днешните новини-за това,че Маркъс бе убит и повече никой от останалите,дори и тя, нямаше да може да го види пак. Не и в този живот. Замисли се и за Роджър-мъжът, в който се влюби така пламенно и страстно, мъжът, който я караше въпреки всичко, да продължава смело напред.
Оливия изведнъж се появи и застана до нея.
-Здравей-проговори й тя.
-Здравей, Олив - отвърна й Алис.
-Как..., как си?-продължи да пита милата брюнетка.
-Как да съм. В шок. Всички са в шок и то с право.
-Разбирам, и аз съм така. ...