Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двамата,точно според измисления план,му казаха,че Алис има нужда от неговата помощ,тъй като крадци я били подгонили,някъде към края на града. Това малко озадачи Роджър,тъй като той не знаеше,че тя ще се отбива към края на града,но нищо не каза и потегли с бясна скорост с мисълта да я спаси. Максимус и Оливия се бяха скрили в храстите,а полицията чакаше пред имението. Роджър,не след дълго,пристигна. Той слезе от коня си и се завтече към своята любима,която,обаче вече знаеше що за стока бе той. Разтваряйки широките си,мускулести рамене,за се опита да я прегърне,той бе отблъснат. Алис му проговори:

      -Всичко свърши,Роджър! Съдбата ти сега лежи в ръцете на съдията!

     -Мила,какво говориш?-попита я той,недоусмисляйки думите й. 

     -Ето за това!-щраквайки с пръст,полицията бързо и решително,нахлу в задния двор,където се намираха те. Алис се отдалечи и остави полицаите да сложата белезници на вече някогашния й любим. До нея,от двете й страни,застанаха Максимус и Оливия,двама от нейните най-верни и добри приятели,които съдбата й подари на ръка. 

  -Алис,скъпа,какво става!-възпротиви се мъжът.

-Не мърдай,животно такова! От колко години те издирваме,за да те накажем за ужасните престъпления,които си извършвал!-извикаха в един глас полицаите и го накараха да падне по корем,за да могат да затегнат белезниците му. Изправиха го и за момент,преди да се отправят към колите си,те спряха,тъй като знаеха,че в този момент настъпи горчива,болезнена емоционална болка-и за него,и за младото момиче,което бе излъгал. Двамата се погледнаха в очите и пророниха сълзи еднакво.

    -Не трябваше да става така! Защо ми го причиняваш,защо,Алис?!-извика разгневен Роджър,здраво хванат едновременно и от тежките,метални белезници,и от строгите полицаи. 

  -Напротив,човек,който е вършил толкова много зли деяния в живота си,заслежава да го накажат! Заслужава да получи това,което съдбата му е отредила и в твоя случай,Роджър-проплака за момент тя,но бързо,прехапвайки устни,за да не даде показ на слабостта си,тя продължи-ти плащаш за грешките си. И не аз,а ти ми го причини! Ти ми причини такава неописуема болка,аз ти вярвах,защитавах те  смело като,като лъвица,когато някой те оплюваше по гърба,когато всеки те наричаше чудовище! И знаеш ли какво? Хората,които те наричат така,имат това право,защото това е самата реалност-Ти си чудовище-дано да изгниеш в затвора! Не искам да те виждам!-това бяха последните й думи,които той чу. Вече,твърде близко,застанали до вратата на полицейската кола,Роджър извърна гръб към нея и й каза:

   -Признавам си,че съм вършил лоши неща. Но знаеш ли? Да се любя с теб чак до сутринта,не бе нещо толкова лошо,а,напротив,бе прекрасно. Благодаря ти! Надявам се и ти да си запомнила този момент! Девойката поруменя и всички погледи се бяха спрели на нея и на мъжа,който бе казал това. Накрая,той влезе в една от колите и полицията потегли с него направо към съда. Сефра и Оугъст пристигнаха при Алис,Максимус и Оливия. Всички заедно се прегърнаха и зауспокояваха Алис. Но тя,само клатеше неудобрително глава,не спирайки да казва:

   -Не,виновна съм не за делата,които е извършвал Роджър,виновна съм само за това,че се влюбих в бандит,изкусителен,но дяволски бандит.