ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и отгледат потомството си. Върнаха се и тази пролет - три червеноклюни и дългокраки двойки. Старите гнезда ги чакаха, недокоснати от времето, и отново приютиха рошавите им пилци. И това лято се излюпиха седем гладни пилета и пак огласяха пустите улички с гладно потракване на клюните.
Сред тях бе и Сръдко, последното излюпено щръкле в гнездото на камбанарията. Сръдко бе вечно гладен, разрошен и недоволен. По-големите от него братя винаги го избутваха и първи поемаха с гладни човчици вкусните червейчета и дребни рибки. Сръдко се буташе, тракаше с човка и все се подсърдваше. Чак след като се нахранеха другите, идваше неговият ред и той се зарече, да не излита никога от гнездото, защото бил недохран ...