Sep 10, 2007, 9:41 AM
Глупакът
3 мин reading
"Глупакът"
Светът наш е пълен с приказки за голямата любов и великото щастие на добрите герои. Поучителни и доблестни, смели и великодушни, рицари и безстрашни владетели, преодоляват безброй природни стихии, планини и долини, борят се със зловещи, зли твари, в името на голямата и свята любов... Приказки, в които "Доброто" винаги побеждава "Злото", а наградата винаги е "Щастие". Приказки, в които всичко е такова, каквото трябва да е. Добрия герой винаги е добър, а злия винаги е лош. Приказки, в които Светът е ясен. А ние, хората, които четем и слушаме, със затаен дъх, всяка тяхна крачка, растем, мечтаем и живеем, за частица от тяхната история. Въздишаме по всяка история близка до приказките за голямата любов и тайничко желаем това да бъде нашата приказка някой светъл ден... Но не винаги това се случва в приказките от нашия свят... И не винаги героите са такива, каквито трябва да бъдат, а "голямата и святата", често пъти се оказва далечна мечта от приказките. И често пъти се заблуждаваме, че сме я намерили и спечелили. И често пъти биваме наранявани от собствената си детинска илюзия и стремежа си да открием и създадем нашата "Светла приказка", възможно най-бързо...
За доброто и злото, за хората и техните деяния и постъпки, за любовта и щастието, за самотата и болката, за лъжата и наивността е тази приказка... от Светът-днес.
Имало едно време, в една далечна страна, едно Сърце. То живяло в трудни времена, изпълнени с проблеми и разочарования. Много пъти хората са стигали до него, разбивали са го и го оставяли само. И въпреки това, то било толкова голямо и изпълнено с любов, че независимо колко пъти е било наранявано, и въпреки всички, които са взимали по частица от него със себе си, Сърцето намирало начин да събира и закърпя останките си, отново и отново, и пак да бъде цяло, готово отново да обича. Да обича така, както никой друг би могъл... Веднъж Сърцето видяло момче. Още от пъврия път, щом го зърнало сърцето се привързало към него. Сякаш го е виждало и преди. Малко по малко с времето Сърцето обиквало това момче. Намирало го за необикновено. Никога до сега не беше срещало момче без кусури. И когато срещало такива лоши качества то обиквало и тях. Двамата прекарвали много време заедно. Момчето разказвало за една любов, която преживял на времето. Любов, която разбила сърцето му. То споделяло и споделяло, без да усеща, че всяка негова дума потъвала дълбоко в Сърцето и то го обичало все повече и повече. След време станало ясно, че двамата изпитват чувства един към друг. Дните тогава били хубави. Изпълнени със смях и радост. Проблемите оставали настрана. И Сърцето туптяло с всички сили... Но това не продължило дълго. Облаци се задавали и наставали мрачни дни. Двамата започнали все по рядко да се срещат и това притеснявало Сърцето. То чувствало, че момчето го избягва. Когато били двамата заедно не казвали почти нищо. Смехът изчезнал, усмивките и въздишките също. Един мрачен ден, момчето просто така без повод, без думи си отишло и оставил Сърцето само. То било объркано и наранено. Не знаело защо, не знаело как и какво. Усещало тъга и безсилие, гняв и обич. Но колкото и да се опитвало, нищо не можело да направи. След време осъзнало, че момчето всъщност не било такова за каквото се представяло. Разбрало и за другото Сърце, с което той споделял същите "чувства" като с него. Разбрало за еднаквите лъжливи приказки за "... единствената вечната и святата..." Тогава нашето Сърце разбрало колко наивно било. Да вярва сляпо и глупаво на Приказките. С времето малко по малко Сърцето отново събрало останките си, залепило ги в едно цяло, въпреки голямата частица, която беше загубило този път... То продължило напред.
Един ден то срещнало отново момчето и то му казало:
- Идея си нямаш какъв глупак съм аз... А Сърцето отговорило:
- Глупак си, да... Но не защото развали всичко... Глупак си не защото беше такъв егоист... не защото беше страхливец да си тръгнеш, без да имаш кураж да признаеш нещата такива, каквито са... не заради нея и не защото ме нарани или остави. Глупак си, защото не разбра, че какъвто и да си, без значение дали ме нараняваш или лъжеш, аз щях да те обичам. Да те обичам така, както никой друг би могъл. Така, както аз мога... Глупак си, да...
И макар да имало нощи, в които Сърцето все още обичало момчето така силно, както преди, то никога повече не го допуснало до себе си и никога повече не му позволило да вземе и най-малка частица от него...
Светът наш, е пълен с приказки... ... Някои истински, други не...
Светът наш е пълен с приказки за голямата любов и великото щастие на добрите герои. Поучителни и доблестни, смели и великодушни, рицари и безстрашни владетели, преодоляват безброй природни стихии, планини и долини, борят се със зловещи, зли твари, в името на голямата и свята любов... Приказки, в които "Доброто" винаги побеждава "Злото", а наградата винаги е "Щастие". Приказки, в които всичко е такова, каквото трябва да е. Добрия герой винаги е добър, а злия винаги е лош. Приказки, в които Светът е ясен. А ние, хората, които четем и слушаме, със затаен дъх, всяка тяхна крачка, растем, мечтаем и живеем, за частица от тяхната история. Въздишаме по всяка история близка до приказките за голямата любов и тайничко желаем това да бъде нашата приказка някой светъл ден... Но не винаги това се случва в приказките от нашия свят... И не винаги героите са такива, каквито трябва да бъдат, а "голямата и святата", често пъти се оказва далечна мечта от приказките. И често пъти се заблуждаваме, че сме я намерили и спечелили. И често пъти биваме наранявани от собствената си детинска илюзия и стремежа си да открием и създадем нашата "Светла приказка", възможно най-бързо...
За доброто и злото, за хората и техните деяния и постъпки, за любовта и щастието, за самотата и болката, за лъжата и наивността е тази приказка... от Светът-днес.
Имало едно време, в една далечна страна, едно Сърце. То живяло в трудни времена, изпълнени с проблеми и разочарования. Много пъти хората са стигали до него, разбивали са го и го оставяли само. И въпреки това, то било толкова голямо и изпълнено с любов, че независимо колко пъти е било наранявано, и въпреки всички, които са взимали по частица от него със себе си, Сърцето намирало начин да събира и закърпя останките си, отново и отново, и пак да бъде цяло, готово отново да обича. Да обича така, както никой друг би могъл... Веднъж Сърцето видяло момче. Още от пъврия път, щом го зърнало сърцето се привързало към него. Сякаш го е виждало и преди. Малко по малко с времето Сърцето обиквало това момче. Намирало го за необикновено. Никога до сега не беше срещало момче без кусури. И когато срещало такива лоши качества то обиквало и тях. Двамата прекарвали много време заедно. Момчето разказвало за една любов, която преживял на времето. Любов, която разбила сърцето му. То споделяло и споделяло, без да усеща, че всяка негова дума потъвала дълбоко в Сърцето и то го обичало все повече и повече. След време станало ясно, че двамата изпитват чувства един към друг. Дните тогава били хубави. Изпълнени със смях и радост. Проблемите оставали настрана. И Сърцето туптяло с всички сили... Но това не продължило дълго. Облаци се задавали и наставали мрачни дни. Двамата започнали все по рядко да се срещат и това притеснявало Сърцето. То чувствало, че момчето го избягва. Когато били двамата заедно не казвали почти нищо. Смехът изчезнал, усмивките и въздишките също. Един мрачен ден, момчето просто така без повод, без думи си отишло и оставил Сърцето само. То било объркано и наранено. Не знаело защо, не знаело как и какво. Усещало тъга и безсилие, гняв и обич. Но колкото и да се опитвало, нищо не можело да направи. След време осъзнало, че момчето всъщност не било такова за каквото се представяло. Разбрало и за другото Сърце, с което той споделял същите "чувства" като с него. Разбрало за еднаквите лъжливи приказки за "... единствената вечната и святата..." Тогава нашето Сърце разбрало колко наивно било. Да вярва сляпо и глупаво на Приказките. С времето малко по малко Сърцето отново събрало останките си, залепило ги в едно цяло, въпреки голямата частица, която беше загубило този път... То продължило напред.
Един ден то срещнало отново момчето и то му казало:
- Идея си нямаш какъв глупак съм аз... А Сърцето отговорило:
- Глупак си, да... Но не защото развали всичко... Глупак си не защото беше такъв егоист... не защото беше страхливец да си тръгнеш, без да имаш кураж да признаеш нещата такива, каквито са... не заради нея и не защото ме нарани или остави. Глупак си, защото не разбра, че какъвто и да си, без значение дали ме нараняваш или лъжеш, аз щях да те обичам. Да те обичам така, както никой друг би могъл. Така, както аз мога... Глупак си, да...
И макар да имало нощи, в които Сърцето все още обичало момчето така силно, както преди, то никога повече не го допуснало до себе си и никога повече не му позволило да вземе и най-малка частица от него...
Светът наш, е пълен с приказки... ... Някои истински, други не...
© Ели Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Един познат често ползваше един лаф: "верен като дамско сърце" - и аз му се чудех.Но след този разказ малко ми се поизясниха нещата
-
мда, Цвети, и аз така мисля, че е постъпило най-добре..
Поздрави и на теб и много смифки -
Поздрав, Ели! По- добре е така, че Сърцето е разбрало, че трябва да търси щастието си другаде, при друго момче! Браво!
-
оценки, без коментар не ме радват особено... все пак мерси...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
