Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
След като дълго се разхождал, принцът се уморил. Решил да си почине под цъфналата праскова, която растяла току до пътеката. Легнал и заспал, но в най-сладкия си сън се събудил от силен шум. Това бил монахът, който минавал по пътеката и тракал силно с броеницата си.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Ходи там, където спя!