DogWhisperer (Константин Константинов)
13 22
Oct 6, 2011, 2:32 PM

ГМО 

  Prose » Fantasy and fiction
1419 1 13
2 мин reading

Всичко започна, когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати,  събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям, че може и да е истина.

Примирих се със загубата и влязох да си изпека 2-3 краставици. Новият сорт имаше много по-малко кости и се печеше два пъти по-бързо. Чувах песента на марулите и репичките в градината и след обилното похапване съм задрямал. Събудих се от страхотна врява, идваща от лехите с грах, скочих и изтичах на двора. Един безразсъден заек се беше опитал да мине близо до грахà и сега плащаше прескъпо за смелостта си. Два млади мъжки граха го бяха уловили с тънките си, но много здрави стебла и бавно изсмукваха живота от него. Усмихнах се, сега щях да храня няколко гърла по-малко! Бях пуснал две тикви свободно да обикалят и пазят двора. По-малката от тях, с диаметър един и половина метра, беше с ужасен характер и неканени гости беше почти невъзможно да влязат в двора. Погалих по- голямата по дръжката и тя доволно замърка.

Прибрах се отново вътре в къщата и погледнах прекрасната панорама, която се откриваше пред мен. Няколко череши водеха ожесточен спор с една синя слива за място до верандата, но сливата набързо прекърши клоните на една от тях и черешите се оттеглиха безславно. В този момент с периферното си зрение забелязах нещо да се движи в гората до оградата. Загледах се по-съсредоточено и това, което видях, ме накара да се просълзя от радост... човек! Не бях виждал човек повече от десет години. Не вярвах да има по-щастливо същество на земята в този момент.

Човекът се промъкваше бавно, като оглеждаше всяко стръкче трева и всяка клонка около себе си. Държеше голямо мачете, готово да отсече всичко, което покажеше признаци на живот. Съвсем нормално, повечето растения  бяха станали ненаситни за плът. Сърцето ми щеше да изскочи от радост от тази невероятна среща.

Усетих, че от ъгълчетата на муцуната ми текат лиги. Избърсах се с едно от пипалата си и бавно се изправих.

Аз и моят вид бяхме единствените,  създадени с помощта на човешки гени, поне така ни учеха в училище навремето. Суровото човешко месо ни даваше вещества, които ни правеха почти безсмъртни на теория. Отворих спорите на гърба си и пуснах всички пипала да излязат. Погледнах се в огледалото и изпитах удоволствие от видяното. Бях висок и снажен с възли от мускули по цялото стебло и безкрайни зелени пипала кръжаха като ореол навсякъде около мен. Аз бях един наистина млад бръшлян и сега щях да стана безсмъртен!

© Константин Константинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??