Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите му се беше загнездил страхът и тя положи много усилия да го изпъди завинаги оттам.
Самотната библиотекарка не се поколеба да му осигури име, дом, закрила и добро образование... Напълно я устрои разказа му за баща умрял от препиване и майка проститутка, пребита до смърт от сутеньора си... Никога не погледна на него с лошо око. Прекара много безсънни нощи край леглото му, когато беше болен или когато кошмарите показваха зъбите си и ръфаха сънищата му... Помагаше му дискретно и мило да се съвземе и да стъпи на краката си и никога не поиска нищо в замяна... Дори след години, когато той беше вече силен, преуспял и богат, а тя слаба и безпомощна, изгубена в голямото бяло болнично легло като глуха ...