Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синхрон и в екип, и да не се осланят другия да свърши по-малко работа''. Може би защото и ръстово бяме еднакви, високи, слабички, жилави.
А ето го идва. Нещо не му е наред, ръкомаха като юмручни удари, шепне си нещо, стисне здраво зъби, оглежда се като подгонен разбойник. Не бях го виждал такъв. Знаех само, че няма семейство, родителите му били здрави и запазени хора, нямаше и редовна жена-приятелка в квартирата си.
Помахах му. Помаха ми и тай, усмихна се вяло и се настани на масата при мен. Момчето веднага донесе бирата ''Амстел''.
- Знаеш ли кого срещнах преди час в автобуса - промърмори и се огледа страхливо - Моята съкрушителка, която разби на пух и прах мечтите ми, живота... Трябваше да я у ...