Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се промъкваше тихо зад тях и ги хващаше, залепяйки крилата им едно в друго. После пробождаше телцата им с карфица, забучваше ги на един картон и наблюдаваше как животът ги напуска. И докато бършеше в панталоните си прашеца от крилата им, оставаше доволен, че е спасил красотата им и че ще ги има само за себе си. Беше намерил един изрязан дънер, но винаги преди това чакаше шарените създания да спрат да трепкат с крилца. Дънера беше облепил със зелен горски мъх и в него беше забучил разклонени клечки. На върха на клечките втъкваше изкуствени бели цветя, така че да наподобяват миниатюра на цъфнала овощна градина, а върху цветовете внимателно поставяше една по една пеперудите. Крачетата им още меки ...