Оглеждаш се, тъжни очи, сведени погледи към земята. Мъгли, дъждове, дори слънцето грее някак студено. Не си в Ада, ти си в годината на страха и тъгата. Хората се оглеждат стрестнати, боледуват от страх, новините са смразяващи, водещите предимно в черно. Това не е Апокалипсис, просто е годината на тъгата. През прозорците надничат уплашени лица, даже птиците пищят, не пеят. Това не е Краят, годината на тъгата е. Навън мъжете пушат нервно, жените неми са. Годината на тъгата. Добре е, че все пак си отива.