Sep 6, 2009, 11:09 AM

Гол Петко 

  Prose » Narratives
799 0 3
9 min reading
Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно, стоеше му добре, спестявайки куп неприятни въпроси и коментари за възраст и телосложение. И ако не се беше толкова вече загубил цветът му, ако не се бяха разсъхнали ръкавите, та скърцаха като полк военни ботуши на парад, нямаше да го занесе на майстор.
Когато после излезе на улицата, се почувства гол. Хората се сбутваха един друг кога го зърнеха, надничаха в него и през него, сочеха го с пръст и се подхилваха. Стори му се, че прозрачен беше станал. Кола за малко да го бутне на кръстовището, в автобуса един седна върху него, магазинът затвори врата тъкмо като влизаше, едва не го притисна. Ужаси се от перспективата да е невидим и се втурна обратно към майстора, якето си да вземе. И понеже бе ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен All rights reserved.

Random works
: ??:??