Jul 21, 2009, 10:27 PM

Големият ден не свършва 

  Prose » Narratives
2199 0 35
8 min reading
Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята и да излязат немирни и свободни като стачкуващи студенти. Две прекрасни създания, между които жадувах да положа морна глава и никога повече да не я махам от там. Не издържах повече. Отворих очи, за да изпия с поглед това природно съвършенство и видях тъжните очи на Арчи, вперени в мен, докато ме ближеше с език. После чух и суматохата, настанила се в апартамента, нахално като просяк в трамвай. Арчи излая радостно и престана да ме лекува, което ми позволи да установя визуален контакт със заобикалящата ме действителност. В стаята гордо се разхождаха две ченгета, а Мария смутено ги следваше. Надигнах тежко глава от леглото, в което лежах и казах:
- Какво става тук?
Мария заряза веднага ченгетат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Григоров All rights reserved.

Random works
: ??:??